Древният скален град Петра в Йордания се радва на световна слава, но все още не е основно проучен. Екипи от археолози и учени от най-различни области работят за разкриването на неговите тайни. Тук представяме малко известни факти за древния град.
Оазис насред пустинята
Антични източници описват Петра като зелен град, който не е страдал от недостиг на вода - въпреки че става дума за място насред пустинята. По време на разцвета между 200 г. пр.н.е. и 100 г. след Христос в Петра е функционирала напредничава система за водоснабдяване, която е позволявала на града, разпростиращ се на площ от 260 квадратни километра, да се справя с оскъдните си водни запаси.
Това древно управление на водите би могло да е от значение и днес, доколкото много региони по света са застрашени от суша и недостиг на вода. В момента екип от изследователи от университета в Котбус-Зенфтенберг проучва градоустройството на Петра. Наскоро учените откриха голям воден резервоар, който е захранвал с вода добре запазена цистерна.
Древният град Петра, столица на Набатейското царство, се е намирал на кръстопътя на няколко керванни маршрута, които са свързвали Египет със Сирия и Южна Арабия със Средиземно море. Преди да се заселят в района на Петра през 3-и век пр.н.е., набатеите са били номади. Заради монументалните си гробници, чиито фасади са издълбани директно в скалите, градът в южната част на Йордания е смятан за уникален паметник на културата и от 1985 г. е част от списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство.
За разлика от прочутите скални фасади голяма част от архитектурата в централната част на града никога не е била подробно проучвана. Учените от университета в Котбус-Зенфтенберг искат да променят това: от края на март 2023 г. екип изследва на място югозападните части на Петра.
Кой открива Петра?
След повече от 1200 години, през които легендарният град оазис е смятан за погребан, швейцарският изследовател и пътешественик Йохан Лудвиг Буркхарт (известен още като Джон Луис) се натъква на скалния град през 1812 г. на път от Дамаск за Кайро. Буркхарт пътувал именно с надеждата да открие легендарната столица на набатеите - въз основа на свои проучвания за града.
Повече от 100 години по-късно Томас Едуард Лорънс (по-известен като Лорънс Арабски) пише в "Седемте стълба на мъдростта": "Петра е най-величественото място на света". През 1920-те години започват археологическите дейности в Петра, които продължават и до днес.
Междувременно древният град се е превърнал в туристически обект - близо 1 милион души посещават Петра годишно. Но туризмът създава и проблеми - днес скалният град е включен в списъка със застрашените обекти на World Monument Fund (WMF).
Загадка: истинското име на легендарния град
Петра е името на града от гръцките предания. Със сигурност обаче набатеите са го наричали по друг начин. Има свидетелства, според които името на древното селище е "Ракму", в превод "пъстрата" или "червената". В Стария завет пък се споменава град на име "Села", което означава "скала" или "камък". Един град, обвит в тайни - дори истинското му име си остава загадка.
