Вечерята в ресторант може да бъде много повече от просто вечеря. И това зависи от две неща - компанията и самия ресторант. Да изпие чаша вино и да хапне порция крехко свинско човек може почти навсякъде, но ако това се случи в най-стария действащ ресторант в целия свят, изживяването е почти историческо. А той се намира само на 3 часа по въздух от София.
Според Книгата за рекордите на Гинес престижното звание "най-стар" ресторант се държи от "Ботин", намиращ се в сърцето на Мадрид. За пръв път той отваря вратите си като малка квартална гостилница още през 1725 година. Първият му собственик не е испанец, а французин.
Амбициозният готвач Жан Ботин и съпругата му решават да рискуват и да вложат всичките си спестявания в малък семеен ресторант. Гледат на него като на рожба, затова му дават и фамилията си. В интерес на истината е имало заведения за хранене, открити и много преди тяхното, но поради една или друга причина са преустановили дейност във времето.
"Ботин" обаче не е спирал да работи нито за ден през всичките тези близо 300 години.
Ресторантът се помещава в сграда, която е същински архитектурен шедьовър от XVI век, намираща се в старата част на Мадрид. Той е едно от задължителните места за посещение за всички, които ценят кулинарния туризъм. Салоните са разположени на четири етажа, а обстановката е автентична и старинна. Правени са козметични подобрения, но е съхранен първоначалният му облик.
Подът е облицован с характерната за региона теракота, а таваните се подпират от дървени греди на три века. Във всяка от залите за клиенти има разположени старинни печки от ковано желязо, които са част от интериора от самото откриване на прочутия ресторант. Една от легендите, свързана с мястото, е че знаменитият испански художник Франсиско Гоя е работил там като мияч на чинии срещу скромно заплащане, преди да придобие известността си.
"Ботин" е бил редовно посещаван от бележити личности, включително и от литературния класик Ърнест Хемингуей, който съвсем откровено дори го провъзгласява за един от най-любимите си ресторанти, а най-таченото от него ястие там е било печеното прасенце. В романа си "И изгрява слънце" той пише: "Обядвахме горе у "Ботин". Това е един от най-добрите ресторанти в света." И е бил прав.
Пръв от този свят си отива създателят му Жан Ботин. След него издъхва и съпругата му. Гостилницата е наследена от техния племенник, който продължава делото им и не се изкушава да я продаде. Настоящите съдържатели отново са съпрузи, но нямат кръвна връзка с основателите.
Менюто е традиционно и в "Ботин" се предлагат характерни ястия от кастилската кухня. Безспорно тяхната визитка са целите печени прасенца, а веднага след тях се нарежда и агнешкото печено. Месото им се приготвя по емблематична рецепта, а термичната обработка се случва в пещ на 300 години. Доставката на прасенца се случва четири пъти седмично, за да е винаги прясно месото. Животните е задължително да са от ферми от Сеговия и региона. Агнешкото пък идва от Сепулведа.
Месото се приготвя на бавен огън и дори дървата, с които се захранва пещта, не са случайни. От създаването на ресторанта там се ползва единствено църковен дъб, тъй като още основателят Жан Ботин констатирал, че точно този вид дървесина придава невероятен дъх на ястието. Част от подправките в рецептата, която мнозина готвачи не само от Испания, а и от целия свят, години наред опитват да разгадаят, са черен пипер, дафинов лист, лук, чесън, бяло вино, свинска мас и още нещо...След няколко часа на бавен огън прасенцето е с хрупкава кожичка, но крехко отвътре. Гарнират го и го поднасят само с картофи.
Друго популярно ястие от менюто им е Clams Botín. Представлява вид яхния, в която има домашен сос с лук, люта чушка, чесън, сухо бяло вино, доматено пюре и дафинов лист. Клиентите споделят още, че са останали очаровани от пресния морски език, мидите по ботински, кастилската супа с чесън, гаспачото.
Какви обаче са цените за целия този разкош?
Актуалната меню на "Ботин" е доста пищно, в сравнение с тези в повечето гурме ресторанти. Цените са съвсем приемливи, предвид историческото минало на мястото, дори ниски, в сравнение с тези в модерни заведения в най-големите градове по света. Легендарното малко печено прасенце струва 27,15 евро за порция, а младото агнешко на бавен огън - 27,50 евро. "Филе миньон" по тяхна рецепта е 29,30 евро.
Разнообразието от морски деликатеси е и най-голямо. В менюто има избор измежду десет такива. Най-скъпи са бейби змиорките - 122,40 евро. Скаридите на скара са по 26,40 евро, а панираните калмари - по 23,10 евро.
В "Ботин" не се предлагат салати, а само разядки и ордьоври. За печеното прасенце можете да "подгреете" с пъпеш с шунка, аншоа с червени чушки, крокети или специфичната черна наденица. Най-евтини са супите и ястията с яйца. Гаспачото е 9,95 евро, но се води сезонна храна и се предлага само от 1 април до 31 октомври, защото собствениците държат на качеството и ползват единствено домати, видели слънце. Пилешко консоме сервират срещу 6,65 евро, а бъркани яйца с аспержи - за 12,10 евро.
Липсата на салати е компенсирана с дълъг списък с фантастични десерти, а кралят им е торта "Ботин" със сметана. Парче от нея струва 7,20 евро. Иначе имат по нещо за всеки любител на сладичкото - тирамису, шоколадова торта, кейк с моркови, оризов пудинг, сладолед с карамелена заливка, сорбе и така нататък, и така нататък. Цените на всички десерти са около 7 евро.
"Ботин" посреща гости всеки ден и работи от 13 ч. до 23,30 часа. В Испания е прието да се вечеря по-късно, затова обичайно ресторантът се пълни около 21 ч. Резервациите, разбира се, са задължителни. Има опция да запазите и тур с беседа. Той трае 45 минути и се провежда преди обяда или вечерята. Включва обиколка на целия ресторант, както и меню с напитки. Цената му е 82 евро за всичко, а за деца до 12 години се плаща половината от сумата. Беседата се провежда на английски език. Свободни места за обикновена вечеря или обяд е добре да запазите поне 2 седмици преди пристигането си в Мадрид, защото обичайно капацитетът е напълно зает за поне 10 дни напред.
