Анализи Новини

Историята на всички Седем чудеса на древния свят

  22.01.2024 09:00  
Историята на всички Седем чудеса на древния свят

„Колко от Седемте чудеса на древния свят можете да изброите?“ е често задаван въпрос в най-различни викторини и игри. По-уместният въпрос може би обаче е колко от тях съществуват и днес. Отговорът, както разкрива нова книга по темата, е само едно – Хеопсовата пирамида. Новата книга „Седемте чудеса на древния свят“ на популярния историк Бетани Хюз разказва историята на всяко едно от тези блестящи инженерни чудеса.

Пет от шестте, които вече са изгубени в миналото, определено са съществували, но за Висящите градини на Семирамида във Вавилон е спорно.

Ето каква е историята на всичките Седем чудеса на древния свят. 

Хеопсовата пирамида
Pixabay.com

Хеопсовата пирамида е единственото от Седемте чудеса, което е оцеляло и до днес почти непокътнато. Тя е построена преди повече от 4 500 години - около 2 560 г. преди Новата ера, за Хеопс (Хуфу), който е вторият фараон от четвъртата династия в Древен Египет.

Пирамидата е изградена от 2.4 милиона варовикови блока и е с височина от близо 140 м. В построяването ѝ са участвали 20 000 работници. До завършването на Линкълнската катедралата през 14-и век това е била най-високата постройка в света.

Пирамидата е построена за свещена гробница на Хеопс, който смятал себе си за божество. Освен че оцелява след земетресения и войни, пирамидата устоява и на методите на изследователя Хауърд Вайс, който използва динамит през 1837 г., за да си пробива път в нея.

Хеопсовата пирамида е най-голямата от трите в Гиза. Другите две са построени десетилетия по-късно.

„Пирамидите са резултат от действията на хора, които си играят със силата на земята и със силата на човешкия ум, за да подчиняват суровините на земята според волята си“, заключава Хюз в своята книга.

Висящите градини на Семирамида във Вавилон

Съществували ли са висящите градини във Вавилон? Това е големият въпрос, който отдавна вълнува учените. Никой не е успял да открие къде са се намирали или дори какво са представлявали.

Смята се, че изграждането им е поръчано около 600 години преди новата ера от Навуходоносор II - най-дълго управлявалия владетел на вавилонската династия, като символ на любов към неговата съпруга.

За тях обаче няма археологически доказателства, а древните учени предоставят противоречива информация по въпроса. Нито Ксенофонт, нито Херодот - известните историци от Древна Гърция, са писали за тях, въпреки факта, че почти сигурно и двамата са посещавали Вавилон, казва Хюз. 

Вавилонският свещеник Берос описва градините като поредица от тераси, поддържани от каменни колони и поливани с помпи от река Ефрат.  Хюз заключава, че градините вероятно наистина са съществували под някаква форма.

Нейната теория е, че липсата на солидни доказателства за градините може да се дължи на факта, че те са се превърнали в синоним на известните стени на Вавилон.

Храмът на Артемида

Pixabay.com

Най-ранната версия на Храмът на Артемида, намиращ се в древния гръцки град Ефес, понастоящем Селчук в Турция, е построена през Бронзовата епоха. След като е унищожен от наводнение, около 550 г. преди Новата ера започва работата по по-големия и по-впечатляващия му вид.

През 356 преди Новата ера обаче храмът отново е унищожен, този път от пожар. В книгата си Хюз разказва, че Храмът на Артемида е първото от Седемте чудеса, което е било достъпно както за обикновените хора, така и за кралете.

Тя допълва, че то е и единственото, в което жените са в основата на историята. Хиляди хора са се покланяли на едноименната гръцка богиня там и са търсели нейната закрила.

„С баща Зевс и майка Лето, Артемида е имала силни гени и е била богиня, с която човек не иска да си има работа“, пише Хюз. „Артемида също така била богиня, която наказвала високомерието на хората и изисквала дарове от първите плодове на земята и хората на нея“.

Статуята на Зевс Олимпийски

Със своята височина от над 12 метра, статуята на Зевс в Олимпия е била поредният гигант на древния свят. Зевс, който е бащата на Артемида, е бил главният от всички гръцки богове, а статуята определено е отговаряла на неговия статут.

Владетелите на Олимпия построяват паметника през 430 преди Новата ера в опит да засенчат съперниците си в Атина. Хиляди поклонници осъществяват дългите пътешествия до храма, в който се намирала статуята, за да могат да отдадат почит на Зевс.

Статуята била направена от около тон злато и подобно количество слонова кост и била украсена със скъпоценни камъни, полирана кост и абанос. В лявата си ръка той държал скиптър, а в лявата статуя на богинята на победата Нике.

Фундаментът на основната статуя е бил от мрамор, доставен от кариери близо до Атина.

Сериозно земетресение през 280 г. от Новата ера нанася поражения на храма. След като император Теодосий I забранява Олимпийските игри през 393 г. от Новата ера, храмът става жертва на вандалски прояви.

След това в района има огромен пожар през 426 г. Десетилетие след него храмът на Зевс е преосветен за християнската вяра. Самата статуя е преместена в Константинопол в края на късната античност, пише Хюз. През 476 г. тя е унищожена от пожар.  

Мавзолеят в Халикарнас

Мавзолеят в Халикарнас е антична гробница, построена за Мавзол - владетел на Кария, древен регион в Мала Азия. Сградата е толкова впечатляваща, че името на покойния крал се превръща в нарицателно за големи погребални паметници.

Гробницата е построена през 350 г. преди Новата ера на територията на днешна Турция и е унищожена от поредица земетресения през 13-и век.

Родоският колос

Unsplash.com

Бронзовата статуя на бога на слънцето Хелиос се е издигала на височина от над 30 м в пристанището на град Родос. Изграждането ѝ е отнело 12 години. Статуята оцелява по-малко от век след завършването ѝ през 282 преди Новата ера, след като е повалена от земетресение.

Разпръснатите останки от нея остават поне до седми от Новата ера, когато са претопени. Родоският колос обаче продължава да живее във въображението на хората и вдъхновява създаването на Статуята на свободата.

Александрийският фар

Построен през трети век преди Новата ера на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет, Александрийският фар е най-младото от Седемте чудеса на древния свят.

Смята се, че се е издигал на височина от 120 м и в продължение на векове е бил втората най-висока постройка след Хеопсовата пирамида.

Фарът е отразявал чрез огледала слънчевата светлина през деня и светлина от голям огън по тъмно, която е служила като ориентир за корабите. Светлината се е виждала на близо 65 км навътре в морето.

Фарът оцелява в продължение на над 1 400 години, преди постепенно да бъде унищожен от три земетресения между 10-и и 14-и век.

По онова време Александрия е била вратата към Африка и мястото, където търговията от Близкия изток, Източна Африка и Червено море навлиза на ориентирания към Европа пазар.