Трета вечер една от най-великите истории за борба, надежда, любов, мечти, разкаяние и прошка - "Клетниците", ще бъде представена под звездното небе на София.
Естествен декор на вълнуващия мюзикъл е патриаршеският храм "св. Александър Невски". Мястото не е избрано случайно от маестро акад. Пламен Карталов. "Сцената е разположена на едно символно енергийно място - заедно с "Клетниците" по вечната класика на Виктор Юго, те са духовната връзка между храма - символ на духовността, опрощението и вярата, и площада - символ на обществените настроения, страсти и политически бури", казва акад. Карталов пред БНТ в навечерието на премиерата на 24 юли.
След нея публиката определи спектакъла като "разтърсващ", а артистите нарече "великолепни". Събран е звезден екип от обичани и популярни български изпълнители. Владимир Михайлов играе каторжника Жан Валжан, а Орлин Павлов е човекът на закона - инспектор Жавер.
Постановката "Клетниците" днес е по-актуална от всякога, казва Владо Михайлов, който нашумя с победата си в "Като две капки вода". "Народът е по улиците. Буквално, докато ние играем, пред парламента хората протестират. Има много поводи и много каузи, за които се борят... Борбата между светлината и мрака винаги е актуална. Затова имаме нужда от тези заглавия и вечни класики", коментира певецът пред БТА.
На сцената с размери 50 на 25 метра, на метри от старата сграда на парламента, се издигат барикади, веят се знамена, тракат оръжия, звучат революционни призиви - 45 години след премиерата на "Клетниците" в Париж.
Мюзикълът по музика на Клод-Мишел Шьонберг и либрето на Ален Бублил е най-дълго играният в историята на "Уест Енд" (Лондон) и един от най-дълго играните въобще по света.
В България събитието е част от амбициозния проект на Софийската опера да превръща исторически и духовни места в естествени сцени за културни спектакли.
Творческата интерпретация на Пламен Карталов придава визуален и емоционален характер близък до българската чувствителност. Това е една сбъдната негова мечта от 1987 г., когато за първи път взима правата от продуцента Камерън Макинтош. Липса на средства обаче спира проекта, но 32 години по-късно българската премиера вече е факт.
Безспорно маестро Карталов е оставил своя отпечатък без да копира оригинала. "Ансамбловата мощ и емоционални внушения, както в интимните, така и в монументалните картини, са марката на режисьорската ми работа, която се изисква за сценичното претворяване на този мюзикъл-феномен", казва директорът на Софийската опера.
Патриаршеският храм е естествен декор на "Клетниците", като за това има специално разрешение от Светия Синод и от Столична община. В дните на спектаклите катедралата не се осветява нощем. И ако символично Операта загаси светлините на храма, то в същото време "Клетниците" палят светлина в душите на зрителите, казва Карталов.
Звезден състав
Грандиозната постановка на акад. Пламен Карталов събира изключителен състав от актьори и певци.
За Владимир Михайлов да изиграе ролята на Жан Валжан е "сбъдната мечта". "Маестро Карталов умее да извади драмата на героя, да обясни мотивацията на актьора във всеки момент. Работихме много, в детайли - и актьорски, и вокално. Защото ние не сме просто певци, ние сме актьори, които трябва да потопят зрителя в историята", коментира Владо Михайлов пред БНТ.
Весела Делчева, която влиза в ролята на Фантин, допълва пред БТА, че за нея това е едно от най-големите предизвикателства чисто актьорски, защото е много дълбок и изключително драматичен образ. "Това е една майка, готова на всичко за своето детенце - да бъде здраво, да има своето светло бъдеще. Готова е да продаде дори себе си и всичките си принципи и вярвания", посочва Делчева. Темите, които се засягат са много близки до нас: "И като млади хора, и като нация, и като личности. Младите носят революционен дух, който повежда тази революция в името на по-добър живот, свобода на духа и свободата да отстояваш принципите си - да живееш живота, за който винаги си мечтал", допълва тя.
Александра-Йоана Александровадебютира не само в ролята на Козет и в "Клетниците", но и въобще на българска сцена. "Аз само съм родена в България, израснала съм в чужбина и там завърших музикално образование с мюзикъл. Всъщност тук съм единствената мюзикъл актриса и за мен е чест да бъда с толкова страхотни колеги на тази сцена", казва тя пред БТА.
Певицата живее във Виена и работи на различни места по света - Швейцария, Австрия, Германия, Дания, Швеция, САЩ. Казва, че за нея е било "чест да работи с маестро Карталов", с когото са работили и родителите ѝ. Нейната майка е оперната певица Елена Стоянова, а баща ѝ - балетист Александър Александров.
Изненадата в екипа е диригентът Константин Тринкс - водещо име от Вагнеровия фестивал.
Останалите артисти в спектакъла, който ще ви остави без дъх и може да предизвика революционен устрем, са още Орлин Павлов и Атанас Сребрев, които ще се сменят в ролята на инспектор Жавер, Росен Ненчев, Деница Караславова, Вениамин, Полина Малешкова като Фантин, Емил Павлов, Камен Асенов, Пламен Димов-Гранжан, Весела Янева, Юлия Тодорова. Всички те са невероятни, хвали ги Владо Михайлов.
Специално внимание е отделено и на детските изпълнители в ролите на малката Козет, Епонин и Гаврош. "С тях се работеше непосредствено и естествено. Професионализмът им е вроден. Те дълбоко влизаха в кожите на своите герои. Чудесни са", казва маестро Карталов.
В образа на Жан Валжан в някои от спектаклите ще влезе и Росен Ненчев. Вениамин Димитров, който спечели последният сезон на "Капките", играе Мариус. В спектакъла участват още Калина Асенова, Николай Войнов, Емил Павлов и други.
Постановката
В мюзикъла на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг се преплитат драматични образи, вълнуваща музика и завладяващ сюжет, в който Жан Валжан е духът на свободата, а инспектор Жавер - лицето на закона. И двамата герои се стремят към справедливост, но кой ще надделее в тази битка на фона на барикади, социални размирици, бедност, политически сътресения и борба за справедливост в революционна Франция от началото на ХІХ век.
В продукцията на Софийската опера декорите и визията са изцяло нови, създадени от български художници. При оформянето на пространството са използвани динамични решения, понякога дори с по-силна експресия.
Текстовете на песните са преведени на български, като са адаптирани с особено внимание към ритъма и мелодиката на музиката.
Със спектаклите ще се отбележи и 140 години от смъртта на Виктор Юго - една от големите фигури на френската и световната литература.
Софийската постановка е създадена по пълен договор за оригинална продукция с Music Theatre International (Europe) Ltd и CAMERON MACKINTOSH LTD.
Българската версия на прочутия мюзикъл се играе всяка вечер под звездите в центъра на София до 3 август.